Последни постижения в мембраните за премахване на вируси за пречистване на антитела

Jul 30, 2026|

Вирусите са микроскопични паразитни частици, които съществуват в околната среда-включително вода, въздух, почва-и в живи организми. Те са отговорни за широк спектър от инфекциозни заболявания и причиняват хиляди смъртни случаи по света всяка година. Поради малкия си размер (20–200 nm), забележителната стабилност в околната среда, ниската инфекциозна доза и потенциала за предаване на дълги-разстояния, вирусите представляват значителен риск за биобезопасността.

За да се сведе до минимум рискът от вирусно замърсяване в биофармацевтичните продукти, от съществено значение е да се установят стабилни, ефективни и надеждни стратегии за изчистване на вируса през целия производствен процес.

Конвенционалните методи за инактивиране и отстраняване на вируса включват инкубация с ниско-pH, третиране с разтворител/детергент (S/D), облъчване и мембранна филтрация. Всяка техника обаче има присъщи ограничения. Третирането с ниско-pH може да компрометира стабилността на рекомбинантните протеини, докато третирането с разтворител/детергент е ефективно само срещу вируси с обвивка и осигурява ограничена защита срещу вируси без -обвивка. По същия начин ултравиолетовото (UV) и гама ( ) лъчение може да увреди клетки, протеини или други биологично активни вещества.

 

Сред настоящите технологии за изчистване на вируси, мембранната филтрация се очертава като един от най-обещаващите подходи. Той ефективно премахва вируси в широк диапазон от размери, като същевременно поддържа отлична толерантност към различни физични и химични условия на обработка. Нанофилтрацията се е превърнала в стандартна стъпка за премахване на вируси в производството на-продукти, получени от плазма, особено за малки вируси като парвовирус B19. Тази технология демонстрира висока ефективност на премахване срещу множество моделни вируси, включително вирус на човешка имунна недостатъчност (HIV), вирус на вирусна диария по говедата (BVDV), вирус на псевдобес (PRV), кучешки парвовирус (CPV), вирус на енцефаломиокардит (EMCV) и вирус на хепатит А (HAV).

Този преглед обобщава текущото разбиране на механизмите за филтриране на вируси, скорошния напредък в мембранните материали за отстраняване на вируси и основните предизвикателства и бъдещи перспективи на мембранно-базирани технологии за филтриране на вируси при пречистване на антитела.

 

news-800-584

 

 

1. Механизми за разделяне на мембрани за отстраняване на вируси

Ефективността на мембраните за отстраняване на вируси се управлява от сложното взаимодействие между размера на мембранните пори, повърхностните свойства и електростатичните взаимодействия с вирусните частици. Чрез интегриране на механизми за изключване на размера, електростатично отблъскване и адсорбция, мембраните за отстраняване на вируси ефективно улавят и задържат вирусни замърсители, като същевременно позволяват на целевите биомолекули да преминат през тях.

1.1 Изключване на размера

Изключването на размера е един от най-широко възприетите механизми за отстраняване на вируси поради високата си селективност и ефективност на филтриране (Фигура 1).

Чрез внимателно контролиране на размера на порите на мембраната, вируси с различни размери могат да бъдат ефективно разделени, като по този начин се гарантира висока чистота на продукта. Освен това, този механизъм не изисква добавяне на химически реагенти, елиминирайки риска от химическо замърсяване или остатъчни примеси в крайния продукт.

Тези предимства правят изключването на размера идеална стратегия за премахване на вируси за биофармацевтично производство, особено при производството на терапевтични протеини, моноклонални антитела, ваксини и други биологични продукти.

Фигура 1. Премахване на вируси чрез механизма за изключване на размера

 

1.2 Електростатично взаимодействие

Електростатичното взаимодействие представлява друг важен механизъм за разделяне на вируси и е широко използван за улавяне и отстраняване на вируси (Фигура 2).

Този подход използва разликите в адсорбционните сили между мембранните материали и вирусните частици. Чрез приспособяване на повърхностните свойства на мембраната, вирусите могат да бъдат ефективно уловени чрез електростатично привличане.

Типичните електростатични филтриращи материали включват нановлакнести мембрани, порести материали и функционализирани наноматериали. Благодарение на тяхната голяма специфична повърхност и изобилие от функционални групи, тези материали осигуряват множество активни свързващи места, които подобряват взаимодействията с вирусните частици и подобряват задържането на вируса.

 

Проучванията показват, че няколко работни условия значително влияят върху ефективността на отстраняване на електростатични вируси:

1. Ниското pH и ниската йонна сила максимизират задържането на вируса чрез засилване на електростатичните взаимодействия между повърхността на мембраната и вирусните частици.

2. Двувалентните катиони, като Mg²⁺ и Ca²⁺, могат да намалят ефективността на отстраняване на вируса чрез отслабване на електростатичните взаимодействия.

3. По време на прекъсване на потока задържането на вируса зависи основно от електростатичното привличане и хидрофобната адсорбция между мембраната и бактериофага РР7. При тези условия мембраните за отстраняване на вируси с нисък протеинов афинитет обикновено показват по-ниска производителност на Log Reduction Value (LRV).

Фигура 2. Механизъм на електростатично взаимодействие при филтриране на вируси

С бързия растеж на биофармацевтичната индустрия филтрирането на вируси се превърна във все по-критична стъпка в пречистването и производството на биологични продукти. Обаче конвенционалните мембрани за филтриране на вируси често са ограничени от недостатъчен поток на пермеат, недостатъчна дългосрочна -стабилност и висока чувствителност към замърсяване на мембраната, като всички те могат да компрометират производителността на процеса и добива на продукта.

За да се справят с тези предизвикателства, изследователите са положили значителни усилия за разработване на мембранни материали от следващо-поколение с подобрена ефективност на филтриране, подобрена устойчивост на замърсяване и превъзходна операционна стабилност.

Последните постижения включват:

1. Zwitterionic SPP-присадени полиетерсулфонови (PES) ултрафилтрационни мембрани, които подобряват хидрофилността на мембраната и намаляват адсорбцията на протеини.

2. Микропорести PES мембрани, присадени с цвитерионни полимерни четки, осигуряващи подобрени антиобрастващи характеристики, като същевременно поддържат високо задържане на вируси.

3. Микрофилтрационни мембрани на основата на PAN/PET целулоза-, предлагащи отлична механична якост и ефективност на филтриране.

4. Положително заредени мембрани от поливинил алкохол (PVA), произведени чрез електрозавъртане и in situ фотоомрежване, които подобряват улавянето на вируса чрез електростатични взаимодействия.

5. Слоести наноканални мембрани, конструирани от само-наноструктурирани материали от течни кристали (LC), представляващи нововъзникваща мембранна платформа със силно контролируема архитектура на порите и обещаваща способност за отстраняване на вируси.

Очаква се непрекъснатото развитие на тези усъвършенствани мембранни материали значително да подобри ефективността на филтриране на вируси, като същевременно преодолява ограниченията на конвенционалните филтриращи среди.

 

3. Търговски филтри за вируси

Търговските вирусни филтри обикновено се предлагат в две основни конфигурации:

* Мембранни модули с кухи влакна

* Плоски -листови мембранни касети

Тези филтри обикновено се произвеждат от полимери като:

* Хидрофилен поливинилиден флуорид (PVDF)

* Хидрофилен полиетерсулфон (PES)

* Регенерирана целулоза (RC)

За разлика от естествено хидрофилната регенерирана целулоза, PVDF и PES са по своята същност хидрофобни материали. По време на мембранна филтрация хидрофобните повърхности са склонни да адсорбират протеини, което може да доведе до запушване на порите, замърсяване на мембраната, намален поток на пермеат и в крайна сметка по-ниско възстановяване на продукта.

Първичните замърсявания, срещани по време на филтрирането на вируса, включват протеинови агрегати, остатъчна ДНК, частично денатурирани протеини и други примеси, -свързани с процеса. Замърсяването не само намалява ефективността на пречистване, но също така може да повлияе отрицателно на качеството на крайния продукт. Следователно, включването на подходящ етап на предфилтриране е ефективна стратегия за минимизиране на замърсяването на мембраната и удължаване на експлоатационния живот на филтъра.

Въпреки че много вирусни филтри с кухи влакна технически могат да работят в режим на филтриране на тангенциален поток (TFF), повечето комерсиални процеси на филтриране на вируси понастоящем се извършват при условия на филтриране без{0}}край (DFF).

Мишият миниатюрен вирус (MVM) е широко признат като един от най-предизвикателните моделни вируси за валидиране на ефективността на премахване на вируси. Следователно биофармацевтичната индустрия широко възприе 20 nm вирус-задържащи филтри като стандарт за валидиране на изчистване на вируси, заменяйки филтрите с пори с по-голям размер.

 

4. Заключение

Въпреки значителния напредък в дизайна на мембраните и технологиите за производство, постигането на постоянно висока ефективност на отстраняване на вируси остава значително предизвикателство.

Въпреки че оптимизирането на структурата на мембранните пори и свойствата на материала е подобрило ефективността на филтриране, съществуващите технологии все още срещат ограничения при премахване на различни вирусни видове, особено малки или структурно уникални вируси. Един единствен механизъм за изключване-на физически размер не е достатъчен, за да отговори на всички изисквания за премахване на вируси. Следователно интегрирането на множество механизми за разделяне-включително електростатична адсорбция, повърхностна функционализация и химическа модификация-ще бъде от съществено значение за подобряване на цялостното изчистване на вируса.

За процесите на пречистване на антитела, настоящите мембрани за отстраняване на вируси продължават да се изправят пред предизвикателства, свързани с пропускателната способност на мембраната, устойчивостта на замърсяване и ефективността на задържане на вируси. Бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху иновативни мембранни материали, усъвършенствани технологии за модифициране на повърхността и оптимизиран дизайн на процеса, за да се подобри допълнително работата на мембраната и да се отговори на все по-строгите изисквания за качество на съвременното биофармацевтично производство.

 

Референции

Luo, X., Ye, H., Li, H., *et al.* Последни постижения в приложението на мембрани за отстраняване на вируси за процеси на пречистване на антитела. *Shandong Chemical Industry*, 2024, 53(19): 153–157. DOI: 10.19319/j.cnki.issn.1008-021X.2024.19.048.

Изпрати запитване